понеделник, 19 ноември 2012 г.

Тотално възмущение!

Твърдим, че живеем в 21 век. И по какво си личи? По ежедневието ни, по държанието ни, по начина ни на мислене? Българите сме странна порода. Определено голяма част от нас не са наясно къде всъщност се намират...
Има и такива, които обаче се изживяват като тарикати (много звучна дума, нали). Смятат, че са по-хитри от всички останали и другите са длъжни да търпят несгодите, за да може въпросните тарикати да си живуркат необезпокоявани.
Точно такива според мен са шефовете на Българските държавни железници. Тарикати, които крадат с пълни шепи от народа, предоставяйки му изгорели влакове, мизерни условия и превоз като за животни.
Ако човек често пътува с влак в милата родина, със сигурност неведнъж е преживял доста неприятни събития. Вярно, от подобни изживявания би се получил доста колоритен пътепис, но не това е желанието на обикновения пътник.
Като си купувам нещо, очаквам да видя и последвало покритие. Съответно като си закупя билет, очаквам да има къде да седна. Мръсотията, миризмата на тоалетна и липсата на адекватни атмосферни условия вече са други подробности, които са не толкова значими за БДЖ.
Когато на 16 ноември реших да се прибера вкъщи, избрах да пътувам с влак. Въпросният влак потегля в 13:30 часа от Централна гара в град София с крайна точка - град Бургас.
И така, приключенията около това "пътуване" (по-скоро превозване) започнаха още с качването във влака. Имаше около десет минути преди тръгването, а влакът вече се пълнеше с правостоящи (подчертавам правостоящи, за свободни места на седалките и дума не можеше да става). И защо... Защото имаше само 3 вагона. Както се пошегува едно момче "Следващия път ще трябва да си запазим места за правостоящи.". Дали това е нормално? Как в един момент са отказвали да ми продадат билет, защото няма свободни места, а в следващия безпроблемно купувам билет за влак, в който отдавна се заемат дори местата за правостоящи.
Някой попита един от кондукторите как е възможно да пуснат само 3 вагона, отговорът беше "Не зависи от нас.". Ясно ни е, че не зависи от вас. Но тогава от кого? Кой е отговорен за тази нелепа ситуация, довела след себе си едно кошмарно пътуване?
Направих няколко снимки, за да докажа думите си. Тези, които показват хората във влака, направи едно момче до мен. Помолих го за съдействие, тъй като аз нямах шанс дори да помръдна, за да успея да снимам. Извинявам се за лошото качество, но смятам, че условията са разбираеми...
Иначе аз пътувах в междувагонното пространство, притисната отвсякъде. Много задушевна обстановка, нали? По-скоро задушаваща - в един момент стъклата бяха запотени и въздухът започна да не достига. В следващия момент вече двама младежи придържаха вратата в движение (не я затвориха умишлено), за да влиза поне малко въздух.
Нямаше и проверка. Как да има, когато няма място да се обърнеш (буквално), какво остава да преминеш от единия край на влака до другия? Първата проверка на билетите ни кондукторите извършиха едва в Пазарджик... Ако не греша, това е 2 часа след тръгването на влака от София. Едва тогава успях и да вляза във вагон, за да стоя поне там права. В последните десетина минути от пътуването ми се освободи седалка. И как да седна, когато около мен има и правостоящи възрастни хора? Нямаше проблем да постоя още малко в това положение, така или иначе вече не чувствах краката си.
И така премина това велико пътуване. Прикачиха 4-ти вагон едва в Пловдив. Не знам защо, при положение че по-голямата част от пътниците слизат именно в този град.
И защото мисля, че съм длъжна да споделя този проблем, който е само трохичка в цялата объркана държавна система, и защото ми е неприятно да бъда превозвана като животно, реших да разкажа преживяното. Надявам се все някога да настъпи така очакваната от всички ни промяна. Но за да се стигне до там, всеки трябва да се ангажира и да поеме някаква отговорност за случващото се.

Първите две снимки са от влака, а останалите направих на Централна гара в Пловдив.



Благодаря за вниманието!



Няма коментари:

Публикуване на коментар