понеделник, 23 февруари 2015 г.

Да рисуваш любов

Усещаш ли?

Онази толкова всепоглъщаща и отдадена радост... Която дарява криле без помисъл за летеж.

И мигом се понасяш в нищото, защото вече си отдаден на разграбено цяло. Разпръснато. На безброй малки съзвездия, безмълвно търсещи опрощение.

А то е толкова твое! Толкова свидно, крехко. Толкова непосилно, безмълвно. Толкова опрощаващо грешно. Толкова греховно чисто. Толкова, колкото не би могъл да отречеш.

Думите... Отдавна отлетели. Мигновени частици, които безкрайно поръсваш, извечни вселени, които светлинно събираш. За да посееш любов.

Онази любов, която преражда светове. Веднъж съградени и завинаги свързани. Отдадени до безумие, пируващи живот. В името на святата вяра.




Посвещавам тези редове на едно слънчево момиче, което днес пося нестихваща радост, подарявайки ми незабравим миг!
Бъдете щастливи, прекрасно семейство! ッ



понеделник, 16 февруари 2015 г.

Глътка (без) въздух

Има и такива дни. В които се луташ, търсиш причината и нищо не откриваш. Уж си спокоен, доволен, а в следващия момент се питаш как може да си толкова неразумен. Сигурно звучи съвсем по детски (хлапашки)?!

Мисля, че днес си подарих един такъв ден, в който всичко започна с... С рождения ден на сестра ми, със слънчева и ползотворна сутрин, със съмнения дали автобусът ще ме откара жива и здрава до крайната цел или миризмата на изгоряло в него е повече от притеснителна, с успешно взета сесия, с доста намръщени и сиви облаци, с много глупав ход от моя страна, който доведе до заклещване между вратите на метрото (с благодарност към момчетата, които се притекоха на помощ и успяха да отворят "клещите"), с малко стрес и скапано настроение, с посещение при фризьора и отрязване на 3-4 сантиметра напрежение...

Изводът - трябва да съм готова за много повече... Заключението - всяка горчилка се нуждае от глътка подслаждане. Затова предлагам на вниманието ви нещо странно, но успешно като експеримент. Каня всички с най-любопитна си усмивка.  :)

Заповядайте...


Шоколадови трюфели с авокадо





Необходими продукти за 25 малки бонбона:
- 150 г натурален шоколад;  
- 1 малко авокадо;
- 2 ч. л. пудра захар;
- ½ ампула ромова есенция; 
- 25 бр. пияни вишни от вишновка;
- какао за овалване.

Шоколадът се стопява на водна баня или в микровълнова фурна.
Авокадото се почиства и се пасира до гладка смес. Прибавя се към шоколада и всичко се обединява до лъскаво и гладко шоколадово кремче. Към него се добавят също захарта и ромовата есенция. Отново се разбърква добре.
Сместа се оставя за 20-30 минути в хладилник или докато се стегне достатъчно, за да могат да се оформят трюфели от нея.
При оформянето на всеки бонбон в него се скрива и по една пияна вишна. Едва тогава се овалва в какао.
Готовите шоколадови трюфели се съхраняват в хладилник в плътно затворена кутия.

..............

Много лесна рецепта и гарантирам - вкусна. Моят човек и нежеланието му да яде авокадо провокираха издирването на десерт с този екзотичен и много полезен плод. Реших да са бонбони, а търсачката предложи трюфели. Пълно е с идеи, ето тук е една от тях.

Самите трюфели се получават много мекички и деликатни. Смятам, че може да се импровизира и да се добавят всякакви любими вкусотии.

Следващите "странни" бонбони, които съм си набелязала, са тези на Танчето. Просто ме спечели за идеята, когато прочетох трюфели... с червено цвекло. :)

Докато дойде техният ред, ви каня да си хапнете от сегашните. Макар да са странни, заслужено се наричат трюфели. Макар снимките да не се получиха, поне беше слънчево. Макар денят да не беше прекрасен, мога да си отдъхна  - отмина. А с него и изпитите. Почерпете се и да ви е сладко!

А аз... Аз изпращам най-топлите си пожелания към онова малко същество, което понякога успява да ме подлуди. До степен, в която не бих могла да си представя живота без него! :) Честит рожден ден, сестричке! ❀ Бъди ни здрава, все така усмихната и много устремена!



А на вас - усмихната и пълноценна вечер! ッ 




 



 

петък, 13 февруари 2015 г.

Цветно намигване

Предизвика ме едно пораснало момиче и аз се размечтах за поляни с жълтурчета... Пък и слънцето така смело се усмихва, че и аз все по-смело мечтая за топла пролет.
И колко му трябва на човек, за да помечтае...
Колко, за да е добре? Не много!
Един откраднат слънчев лъч, една ръчичка полски цветя, едно зрънце надежда. Мъничко... Или както напоследък ме усмихва - "малкичко"... ;)

Та ето ви едно намигване от мен - когато дните бяха по-топли и полянките пъстрееха.
А днес, когато снегът все още се белее, от нас зависи колко цвят ще си подарим. Аз предлагам да е много, ама наистина много! :)




Пълнозърнести соленки





Необходими продукти за 55-60 соленки:

за тестото:
- 2 ч. ч. + 1 с. л. пълнозърнесто ръжено-пшенично брашно с ръжени трици и овесени ядки;
- 1 ч. л. бакпулвер;
- ½ ч. ч. олио;
- ½ ч. ч. гореща вода;
- щипка сол.

за пълнежа:
- ½ яйце;
- 150-200 г сирене;
- щипка сушена мащерка;
- щипка сушен джоджен;
- щипка сушен риган.

за поръсване – шарена сол.

Брашното (без 1 с. л.) се пресява заедно с бакпулвера и солта.
В чаена чаша се слага олиото и се долива с горещата вода. Течността се добавя към брашното, разбърква се и после с допълнителната супена лъжица брашно се омесва на меко и еластично тесто.
Тестото се оставя да почине в хладилник за десетина минути.
Плънката се приготвя, като към разбитото яйце се добавя сирене, така че да се получи гъста каша. Овкусява се с наронените сухи подправки.
От тестото се отделят малки топки, които се разточват на кръг. От всеки кръг се изрязват триъгълничета (аз разрязвах на 8 триъгълници), в чиито външни и по-широки части се слага по малко плънка. Тестото се завива от по-широката към по-тясната си част, така че да се оформят кифлички.



Всяка кифличка се навлажнява отгоре с водичка (с помощта на четка или пръсти) и се поръсва с шарена сол.
Соленките се пекат на умерена фурна (около 200° C) за около 30 минути, до готовност.
Могат да се хапват както топлички, така и охладени.

*Тестото е много сполучливо. Знам за него от Тили, а рецептата после открих и при Labrex - сърдечно благодаря и на двете, защото от това тесто съм приготвяла и сладкиши (с обикновено, бяло брашно). Наистина е лесно за работа и сполучливо като краен резултат.





А на всички ви пожелавам най-цветния ден!



събота, 7 февруари 2015 г.

Колко е 2?

Две е толкова мъничко, колкото бързият поглед би могъл да улови точно за секунда.
Две е толкова кратко, колкото въздишката би могла да поеме изведнъж.
Две са сърчицата, които туптят в заедност до най-милия момент, в който животът разцъфва.
Две са ръчичките, които вярата протяга към любящата си закрилница.
Две са търсещите се души.
Две са стъпките, които помнят топлото присъствие.
Две са очите, в които можеш да откриеш цяла вселена.
Две са милувките, които разтопяват безбрежни, стъклени следи.
Две са думите, които изгарят с най-животорната светлина.
Две са открилите се мелодии, които запяват в извечен синхрон.
Две е всепоглъщаща и неразрушима цялост...

.......................................

По две съставки са ви необходими, за да си приготвите и следващите предложения. Вкусни и здравословни. Семпли до безкрайност, за да се впуснете в свободно въображение.
Пухкавелките на Катето ме подсетиха за тези мои изпълнения, които събират прах от... Да кажем 100 години. ;)



Палачинка с две съставки




Необходими продукти:
- 1 банан;
- 1 яйце.

Бананът и яйцето се пасират до хомогенна смес.
На слаб огън и в леко намазнен тиган  се изсипва част от сместа. Палачинката се пече бавно. След поне десетина минути е готова от едната страна, след което се обръща и запича от другата. Може да се приготвят няколко по-тънки или 2-3 по-дебелички палачинки.
Готовата палачинка се сервира топла с добавки според вкуса.

*Бележки - идеята за тази вкусотия имам от Рони и блога й "Шарена сол". Засега имам едва... 4 опита с палачинката. ;)
Първия път пекох на силен огън, а тиганът (тефлонов) нямаше и капчица мазнина. Резултатът беше нещо като прегорял омлет.
Втория път пекох на слаб огън, отново без мазнина. Резултатът - нещо като палачинков чипс. Самата палачинка сякаш изсъхна и вместо да се хапне след това, тя просто се топеше в устата.
Третия път пекох на слаб огън, но с напоена в олио салфетка леко намазах тигана. Воала!  Този ми опит беше успешен!
Четвъртия път реших да загрея тигана и пекох пак върху намазнена повърхност, но силно загрята. Е, получи се, но беше нещо като по-пухкав сладък омлет.
И още нещо - не се плашете от моите опити, защото колежка, на която споделих идеята (моя мила адашка ;)), каза, че винаги й се получава успешна палачинка.
И да не забравя... Тази палачинка е ужасно вкусна, а така ухае, докато се пече... Бананът просто омагьосва въздуха!



Сладки с две съставки


























Необходими продукти:
- 2/3 ч. ч. овесени ядки;
- 1 банан.

Бананът се нарязва на парчета и след това се намачква с вилица до получаването на пюре. Добавят се ядките и хубаво се смесват с банана. В тава, покрита с хартия за печене, се поставят оформени малки топчета (аз си помагах с ръце), които леко се притискат с лъжица.
Сладките се пекат на 180 °C за 12-15 минути.

*Бележки - тези сладки също са много уханни, рецептата взех от тук. Приготвяла съм ги само веднъж, но при повторен опит бих използвала фини овесени ядки, които предварително бих запекла на сух тиган за кратко (обикновените овесени ядки остават малко по-твърди в иначе меката бисквитка). Бих добавила и малко мед или парченца шоколад. Може и ядки, сушени плодове, всеки си избира. Като цяло ми липсваше още нещичко, но пък исках да опитам какъв е резултатът с въпросните две съставки.



*                 *                  * 


А колко е две за вас...