неделя, 19 април 2015 г.

Замесени от едно тесто

Случвало ви се е, нали? Независимо от обстоятелствата, независимо от хората, независимо от значимостта на конкретната ситуация.
Но е толкова приятно! Споделяш своите настроения, емоции, любопитни навици, любими занимания и всякакви лудости, като в същото време откликът е споделен, дори сходен. Бих си позволила да го нарека и двойно щастие.

Така е и с храната. Има хора, които предпочитат соленото и такива, които не могат да устоят на сладкото. Има любителите на готварството, както и страстни почитатели на сладкарството.
Е, аз не знам от кои съм, но потвърждавам - обожавам ръцете ми да са в тесто! Толкова, че... При поредния престой у баба ми, аз отново реших да готвя (често се случваше, невинаги беше успешно). Разбира се, че по рецептите в книгите й! Била съм не по-голяма от 10-12-годишна. Нямах ясна представа как трябва да изглежда резултатът. Книгите също не ми помагаха в това отношение, защото съдържаха основно... текст. Та така - на помощ идваше фантазията.
Моя милост искаше да приготви руло. Дълго си търсих рецепта, но уви, повечето ми предлагаха да приготвя пандишпанов блат. А аз исках да меся и точа! Как се точи пандишпан? В крайна сметка изрових рецепта за руло, чието тесто се замесва и разточва, а вътре се маже с конфитюр. И така се печеше. Но какво се случи при печенето? Рулото се напука... Е, аз нямах представа за последиците и реших, че щом се е напукало тестото, цялото руло е провал. При което всичко замина не в кофата за боклук, а направо в контейнера на улицата. За реакцията на баба ми може и сами да се досетите - учудена, не особено разбираща, но пък добронамерена (както само бабите си могат). Оттогава знам, че тестото може да се напука и въпреки това да се изяде. ;)

Опитите ми с тестото продължиха... И до днес си пазя топлите чувства към него с надеждата любовта да е взаимна. И може би пръст в това има другата ми баба, която за съжаление не успя да ми покаже как тя майсторски се справя - а това потвърждава и семейството ми, и всички съседи - "О, да знаеш баба ти какви баници точеше! Какви тутманици месеше, какви торти правеше, тиквеници, баклави!" Но само слушам за това... Със сигурност е готвила вкусно, защото все още я хвалят. А може би мен ме напътства - от някое тайно местенце, на което майсторлъкът й е в друга и може би - по-хубава форма.

За мое щастие обаче, съседката ни също обичаше тестото като мен. Никога няма да забравя нейните локумки! Завиваше ги като малки кифлички, скриваше във всяка една по ядка орехче, а отгоре обилно напудряше с пудра захар. Винаги си отмъквах щедро от тях, когато й ходехме на гости. Днес вече е много възрастна, трудно се движи, но е все така духовита. А аз съм й все така признателна! Не се научих, рецепта не записах, почти нищо не помня (като обяснения), но картината е още пред очите ми - урокът й по приготвяне на тутманик. Получи се наистина фантастичен, толкова вкусен, мекичък и пухкав!

А сега... Сега ще ви представя великденските ни курабийки, които тази година приготвихме заедно с майка ми - два пъти, в два поредни дни, по рецепта на същата наша съседка.





Курабийките на баба Фроска





Рецептата е от тетрадката на майка ми (така е записана, макар съседката да носи друго име ;)). Липсва технологията на самото приготвяне. Аз съм описала моите промени, а сега ще предложа и начина (гарантирам - успешен), по който ние приготвихме курабийките.

Необходими продукти:
- 4 яйца;
- 2 ч. ч. захар;
- 1 ч. ч. мас;
- 4 пакетчета амонячна сода + 1 пакетче бакпулвер (I вариант)
или 2 пакетчета амонячна сода + 1 л. сода бикарбонат (II вариант). При мен – 2 пакетчета амонячна сода + 1 пакетче бакпулвер;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 2 пакетчета ванилия;
- 1 кг брашно;
- кората на 1 лимон. При мен – 1 пакетче портокалови корички "Д-р Йоткер".


Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка до пухкав, светъл крем. Добавя се киселото мляко и отново се разбърква. Следват пакетчетата амонячна сода, ванилиите, пакетчето портокалови корички. Идва ред и на разтопената свинска мас. Отново се разбърква хубаво до обединяване на продуктите (усвояването на мазнината). На части се прибавя  и смесеното с бакпулвера брашно. В началото се бърка с телената бъркалка, но след това се доизмесва с ръце до получаването на гъсто и лепкаво тесто.
Замесеното тесто се оставя да почине за около 5-10 минути, след което е по-еластично и по-лесно за работа.
Тестото се оформя с помощта на месомелачка с приставка за сладки или се разточва и се изрязват различни формички (дебелината на разточеното тесто е по желание).
Сладките се подреждат върху намаслена хартия за печене и се пекат на 200° C до порозовяване.
Готовите курабийки се оставят да се охладят и се прибират в плътно затворен съд (може и в добре завързано пликче). Издържат доста дни.



Получават се много курабийки. Не съм броила, но от една доза ние изпекохме около 4-5 големи тави (от тези, които са на самата фурна).




И докато си мислех, че бройката им е внушителна, забелязах как бързо изчезваха. Тогава решихме да изпечем втората доза, още на следващия ден. Идеята беше да си взема и за общото ни вкъщи. Е, взех си. Имах намерение да направя някакъв десерт с тях (правоъгълните курабийки ми напомнят бишкоти, защото са толкова крехки и топящи се), но така сладко си ги хапваме самостоятелно или намазани с течен шоколад, че едва ли ще се стигне до десерт. Което ми напомня и друго - сега, една седмица по-късно, курабийките са все така мекички и вкусни. Някъде Йоли беше споменала, че именно маста прави сладките крехки и те остават такива дори след няколко дни.

Още нещо! Горещо препоръчвам варианта с по-малко амонячна сода. За първи път курабийките ми харесаха и топлички. За разлика от предишни години, когато амонякът натрапчиво напомня за себе си...




Отново ще ги похваля, но наистина се получават вкусни курабийки. Не много сладки, по никакъв начин не подсказват за използваната мазнина (при мен маста беше домашна), много издържливи и чудесен заместител на купешките обикновени бисквити (и за директна консумация, и за домашни десерти - една мила майка на четири деца веднъж ми спомена, че прави основата за чийзкейк именно с домашни курабийки).

И... Млъквам вече. Прекалих с многословието в тази публикация, но ми с услади, признавам си. Пък вие се подсладете с курабийка (ако моите думи вече нагарчат ;)).
Хубав ден!



неделя, 12 април 2015 г.

Без възражения, с всякакви настроения

Пъстър живот. С всекиго, от всичко, навсякъде, по всякакъв начин. Без възражения, с всякакви настроения и с повече оптимизъм. Така си го представям! :)
Е, понякога мъничко се разминаваме. Три поредни дни си се въртя около плитките на козунаците, доста преди Великден. Снимам в мрачно-мрачно време, а после...  Сякаш цялата светлина се изсипва отгоре ми. Или пък хубаво захаросвам обстоятелствата, но баща ми окончателно балансира. Как ли? Ще ви споделя след мъничко. ;)
Та реших се! Само веднъж ми се отдаде възможност, но не пропуснах. За първи път забърках, месих, точих, сплитах и пекох истински козунаци. Толкова да ми беше сладко на душата! Толкова, че дори любимият (който и козунаци не обича) ме похвали и си хапна съвсем доволно от резултата. А баща ми... Той хапна, а после реши, че му е много по-вкусно да си намаже парчето козунак с... горчица.
И въпреки окуражителни и не толкова реакции, определено съм доволна! Най-вече от приятната заигравка около самото приготовление. Поне половин час премесвах козунаците, добавяйки им мазнината. Голяма отмора за сметка на емоционалните утайки. :)
Времето? Наистина си заминават доста часове, а аз нямах и един изцяло свободен ден. Затова едната вечер замесих, на следващия ден пекох, а на по-следващия подарявах.
За рецептите, насоките и куража благодаря на Роси, на Евчето, на Йоанка и на Ивето. Голяяямо благодаря, мили момичета! ❀



Козунак със заквасена сметана





Необходими продукти за тестото:
- 21 г прясна мая (1/2 кубче) + 50 мл хладка вода + 1 с. л. брашно + 1 ч. л. захар;
- 3 яйца + 1 белтък;
- 180 г захар;
- 200 г заквасена сметана;
- 65 г масло;
- 40 мл олио (6 с. л.);
- кората на 1/2 лимон;
- 1 с. л. лимонов сок;
- 1 пакетче ванилена захар (8 г);
- 1 с. л. портокалова захар;
- 1 щипка сол;
- около 750 г брашно.

Необходими продукти за плънката:
- 1 бурканче сливов мармалад (380 г);
- 4-5 с. л. кокосови стърготини.

Необходими продукти за намазване на козунаците:
- 1 жълтък;
- 1 ч. л. олио;
- 1 ч. л. вода.

Захар за поръсване (по желание).

Маята се смесва с хладката водичка, брашното и захарта. Оставя се на топло, за да шупне (около 15-20 минути).
Брашното се пресява. Смесва се със солта, ванилената и портокаловата захар.
Захарта и заквасената сметана се разбъркват (за да се разтвори захарта). Прибавят се яйцата, лимоновата кора и сокът, отново се разбърква добре.
Към брашнената смес се добавят яйчната и маята. Замесва се меко тесто, като периодично може да се добавя по лъжичка брашно до получаването на желаната консистенция. Тестото се оставя на топло до удвояването на обема си (около 2 часа).
Маслото се стопява, охлажда се и се смесва с олиото.
Втасалото тесто се премесва, като постепенно се добавя по лъжица от мазнината до пълното й усвояване. Вече готовото тесто се слага в добре намаслен съд, покрива се и се прибира в хладилник за една нощ. На сутринта се премесва и отново се прибира в хладилника. След още 6-7 часа се изважда, оставя се на топло за 2-3 часа до утрояване на обема си.
За плънката - мармаладът и кокосът се смесват. Тестото отново се премесва с намазнени ръце. Разточва се на провоъгълник, намазва се с мармалада и се завива на руло. Режат се парченца, които отново се засукват и се поставят в намаслени формички за мъфини. За голям козунак - процедира се по същия начин, но се оформя с тази плетеница.
Сплетените козунаци се оставят да починат и да бухнат малко (около половин час). Намазват се с жълтъчната смес и се поръсват с малко захар. Пекат се в предварително загрята на 180° C фурна, покрити с алуминиево фолио - около 30 минути. След това фолиото се маха и се пекат до зачервяване. Оставят се да изстинат върху решетка.




Суровото тесто беше около 1450 г. От него получих 16 малки козуначета и 3 средни. Едно малко тежеше около 30 г, а среден - около 350 г.




Големите козунаци пекох заедно в тавата и ползвах алуминиево фолио като разделител (по тази технология на Бети - http://vkusnosbety.blogspot.com/2014/01/homemade-french-baguettes.html).





Ами, това са моите първи козунаци, приготвени по класическия начин с много месене, втасване и суетене. Аз съм доволна, но толкова, че да продължавам да надграждам.




*               *             *

Христос Воскресе!
На всички желая от сърце здраве, благоденствие и безкрайна обич!
Усмихнати пролетни дни. ッ



събота, 4 април 2015 г.

Сезонни настроения: зима, 2015

Бърборя доста. Може би за сметка на смисъла, нямам идея. Дори си спомням молбата на майка ми поне за малко да замълча. А аз, като едно искрено вярващо в себе си дете, отговарях, че "бог ми е дал уста, за да говоря". Красноречиво, нали? Не смея и да мисля за скромност. ;)
Но ако приемем, че поне малко съм надраснала детската си гордост, то би следвало да съм я опитомила като тази на възрастните. Преходен етап... Сега?
Сега е още по-голям хаос. Толкова, че понякога говоренето преминава в рязко мълчание.
Точно така ми се иска да продължа. С "мълчание", което самичко да говори за себе си. През разказа на четирите сезона. Изцяло субективно, може би лаконично, но пък искрено.



Зима, 2015 

 








*                   *                    *

Или с други думи - отново се предизвиквам.
Този път на тема "Сезонни настроения". ッ